С камъни трябва
Целият ден дъждът не престана.
Целият ден вали ли, вали...
Студения вятър, върти го в спирала.
Няма светкавици. Дори не гърми.
Прониква до костите чак, тази влага.
Измръзват ръцете. Краката и те.
И най-плътната дреха дори не помага.
А няма време, дори за чаша кафе...
Така я докарахме. Труда си продаваме.
От векове човекът прави това.
Не ме боли, че без пари го раздаваме.
А това, че го правим за чужда страна.
Проклети да бъдат политиците наши!
Продадоха всичко. Откраднаха те.
Моят живот е в последната фаза.
А живота на моето дете?
Боли ме, когато младите казват:
От тази България само скелет остана.
Кои трябва да дойдат и да го покажат,
че с камъни трябва, а не със "осанна"?
Целият ден дъждът не престана.
Избърсвам лицето с мокра ръка...
Не. Това не е моята драма.
Трагедия е това. На една цяла страна.
© Ник Желев All rights reserved.
