2 mar 2024, 11:54

С любов срещу омразата

564 3 1

Душите нам покварени, ще смие

пороят, както счупената керемида - 

омразата, що няма да надвие, 

ни злото, ни горчивата обида... 

На вид, ако мълчим благоразумно, 

зад зъбите копаем с тежки думи. 

За логика избираме абсурда, 

а грешки извиняваме със лудост... 

А някои от нас се пъчат гордо, 

досущ като разгонени маймуни, 

с трофеите на свойта неуморност - 

крилете да сломят на нечий ум... 

И прошката отива си отново, 

а пръстът ще човърка дълго в раните. 

С обичане лекува ли се злоба, 

щом болката със болка още храним? 

В утробата на своето начало, 

не виждаме света, че е широк. 

Бездушното в гръдта ни отесняла, 

живее както червея във гроб... 

И някой ден с перото си поета, 

ще рови в любовта, която газим, 

единствено със мисъл за човека, 

че има ли я, няма да се мразим... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

01.03.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....