29 dic 2007, 12:51

С мен бъди

1.1K 0 6

С мен бъди

 

Боже мой, нима сме остарели?

Нечакана пристигна есента.

Тя влезе и... остана у дома.

Съдбата ни е пътя начертала.

Вярност е взела, а какво е дала?

Прашинки нежност в облачните дни.

Не ме изпускай. С мене продължи

и вярвай - още не съм остаряла.

Да, скъпи, виждам, че сме на превала.

Ти с мен бъди сега, и остани.

Да надживеем есенните дни.

За бялата забрава не мисли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мм страхотно е Според мен човек остарява едва когато почне да се чувства така, без значение как изглежда. И човека на който си го посветила ще е очарован
  • Може би...,но само с човека , който те обича поне толкова ,колкото ти него,мило момиче.
    Ани,Рени,Маги,Вълчо,Генка,БЛАГОДАРЯ ВИ!Сърдечно!
  • Няма по-хубаво от това да остарееш с човека ,когото обичаш.МОЖЕ БИ ТОВА Е ЩАСТИЕТО?
    Поздрави,Лили!
  • да остареете е привилегия!не всеки има този шанс в живота!!!много хубав стих!поздрави!
  • топло ...съкровено ...обичащо.
    прекрасно стихотворение!трогна ме.
    с много обич за теб, мила Лили.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...