liliv (Лилия Велчева)
151 867
29 dic 2007, 12:51

С мен бъди 

  Poesía » De amor
888 0 6

С мен бъди

 

Боже мой, нима сме остарели?

Нечакана пристигна есента.

Тя влезе и... остана у дома.

Съдбата ни е пътя начертала.

Вярност е взела, а какво е дала?

Прашинки нежност в облачните дни.

Не ме изпускай. С мене продължи

и вярвай - още не съм остаряла.

Да, скъпи, виждам, че сме на превала.

Ти с мен бъди сега, и остани.

Да надживеем есенните дни.

За бялата забрава не мисли.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мм страхотно е Според мен човек остарява едва когато почне да се чувства така, без значение как изглежда. И човека на който си го посветила ще е очарован
  • Може би...,но само с човека , който те обича поне толкова ,колкото ти него,мило момиче.
    Ани,Рени,Маги,Вълчо,Генка,БЛАГОДАРЯ ВИ!Сърдечно!
  • Няма по-хубаво от това да остарееш с човека ,когото обичаш.МОЖЕ БИ ТОВА Е ЩАСТИЕТО?
    Поздрави,Лили!
  • да остареете е привилегия!не всеки има този шанс в живота!!!много хубав стих!поздрави!
  • топло ...съкровено ...обичащо.
    прекрасно стихотворение!трогна ме.
    с много обич за теб, мила Лили.
  • Да надживеем есенните дни.

    За бялата забрава не мисли.

    Това е най-страхотното послание отправено към човека до тебе!
    Браво!
Propuestas
: ??:??