С мен бъди
Боже мой, нима сме остарели?
Нечакана пристигна есента.
Тя влезе и... остана у дома.
Съдбата ни е пътя начертала.
Вярност е взела, а какво е дала?
Прашинки нежност в облачните дни.
Не ме изпускай. С мене продължи
и вярвай - още не съм остаряла.
Да, скъпи, виждам, че сме на превала.
Ти с мен бъди сега, и остани.
Да надживеем есенните дни.
За бялата забрава не мисли.
© Лилия Велчева Все права защищены