29.12.2007 г., 12:51

С мен бъди

1.1K 0 6

С мен бъди

 

Боже мой, нима сме остарели?

Нечакана пристигна есента.

Тя влезе и... остана у дома.

Съдбата ни е пътя начертала.

Вярност е взела, а какво е дала?

Прашинки нежност в облачните дни.

Не ме изпускай. С мене продължи

и вярвай - още не съм остаряла.

Да, скъпи, виждам, че сме на превала.

Ти с мен бъди сега, и остани.

Да надживеем есенните дни.

За бялата забрава не мисли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мм страхотно е Според мен човек остарява едва когато почне да се чувства така, без значение как изглежда. И човека на който си го посветила ще е очарован
  • Може би...,но само с човека , който те обича поне толкова ,колкото ти него,мило момиче.
    Ани,Рени,Маги,Вълчо,Генка,БЛАГОДАРЯ ВИ!Сърдечно!
  • Няма по-хубаво от това да остарееш с човека ,когото обичаш.МОЖЕ БИ ТОВА Е ЩАСТИЕТО?
    Поздрави,Лили!
  • да остареете е привилегия!не всеки има този шанс в живота!!!много хубав стих!поздрави!
  • топло ...съкровено ...обичащо.
    прекрасно стихотворение!трогна ме.
    с много обич за теб, мила Лили.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...