С мен бъди
Боже мой, нима сме остарели?
Нечакана пристигна есента.
Тя влезе и... остана у дома.
Съдбата ни е пътя начертала.
Вярност е взела, а какво е дала?
Прашинки нежност в облачните дни.
Не ме изпускай. С мене продължи
и вярвай - още не съм остаряла.
Да, скъпи, виждам, че сме на превала.
Ти с мен бъди сега, и остани.
Да надживеем есенните дни.
За бялата забрава не мисли.
© Лилия Велчева All rights reserved.
Според мен човек остарява едва когато почне да се чувства така, без значение как изглежда. И човека на който си го посветила ще е очарован 
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
