15 jun 2018, 20:19

С мирис на слънце след дъжд 

  Poesía » De amor
1140 0 1

Понякога не съм жена, а Време...

Ефирно трептя през пространството

докато не се завърна при теб...

като късно Слънце...

и всеки сърдечен удар на тишината

продължи в прегръдката ти...

и заглуши думите: „Колко дълго те чаках...”

А твоят дъх разбърква посоките

за да се слеят в мен...

 

               © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  1727 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??