pavli (Павлина Петрова)
19 512

15 июн. 2018 г., 20:19

С мирис на слънце след дъжд

Поэзия » Любовная

1.6K 0 1

Понякога не съм жена, а Време...

Ефирно трептя през пространството

докато не се завърна при теб...

като късно Слънце...

и всеки сърдечен удар на тишината

продължи в прегръдката ти...

и заглуши думите: „Колко дълго те чаках...”

А твоят дъх разбърква посоките

за да се слеят в мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведението е включено в:

Една разсънена сълза 🇧🇬

pavli

Книги

10,00 BGN

2020-05-19T10:51:40+03:00 2.3K 1

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬