15 июн. 2018 г., 20:19

С мирис на слънце след дъжд 

  Поэзия » Любовная
1138 0 1

Понякога не съм жена, а Време...

Ефирно трептя през пространството

докато не се завърна при теб...

като късно Слънце...

и всеки сърдечен удар на тишината

продължи в прегръдката ти...

и заглуши думите: „Колко дълго те чаках...”

А твоят дъх разбърква посоките

за да се слеят в мен...

 

               © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Все права защищены

Произведението е включено в:
  1727 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??