pavli (Павлина Петрова)
19 512

Jun 15, 2018, 8:19 PM

С мирис на слънце след дъжд

Poetry » Love

1.6K 0 1

Понякога не съм жена, а Време...

Ефирно трептя през пространството

докато не се завърна при теб...

като късно Слънце...

и всеки сърдечен удар на тишината

продължи в прегръдката ти...

и заглуши думите: „Колко дълго те чаках...”

А твоят дъх разбърква посоките

за да се слеят в мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Една разсънена сълза 🇧🇬

pavli

Books

BGN 10.00

2020-05-19T10:51:40+03:00 2.3K 1

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0