Jun 15, 2018, 8:19 PM

С мирис на слънце след дъжд 

  Poetry » Love
1139 0 1

Понякога не съм жена, а Време...

Ефирно трептя през пространството

докато не се завърна при теб...

като късно Слънце...

и всеки сърдечен удар на тишината

продължи в прегръдката ти...

и заглуши думите: „Колко дълго те чаках...”

А твоят дъх разбърква посоките

за да се слеят в мен...

 

               © Павлина Петрова

© Павлина Петрова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1727 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??