15.06.2018 г., 20:19 ч.

С мирис на слънце след дъжд 

  Поезия » Любовна
956 0 1

Понякога не съм жена, а Време...

Ефирно трептя през пространството

докато не се завърна при теб...

като късно Слънце...

и всеки сърдечен удар на тишината

продължи в прегръдката ти...

и заглуши думите: „Колко дълго те чаках...”

А твоят дъх разбърква посоките

за да се слеят в мен...

 

               © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1462 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??