С моята съдба сме квит

3 jul 2015, 8:41

Poesía

389 0 3

С моята съдба сме квит– поравно

си делим морета, океани

и земи, достигнати отдавна,

пътищата, вече извървяни.

Взела е и много ми е дала,

без да търси други адресати.

С мене е и днес на терминала,

но не бърза, знам, да ме изпрати.

Чувството познато ме застига...

Стана тъй изменчив този свят,

в който нещо малко недостига–

бъдещото връщане назад!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.