С моята съдба сме квит– поравно
си делим морета, океани
и земи, достигнати отдавна,
пътищата, вече извървяни.
Взела е и много ми е дала,
без да търси други адресати.
С мене е и днес на терминала,
но не бърза, знам, да ме изпрати.
Чувството познато ме застига...
Стана тъй изменчив този свят,
в който нещо малко недостига–
бъдещото връщане назад!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
