С моята съдба сме квит
С моята съдба сме квит– поравно
си делим морета, океани
и земи, достигнати отдавна,
пътищата, вече извървяни.
Взела е и много ми е дала,
без да търси други адресати.
С мене е и днес на терминала,
но не бърза, знам, да ме изпрати.
Чувството познато ме застига...
Стана тъй изменчив този свят,
в който нещо малко недостига–
бъдещото връщане назад!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
