С моята съдба сме квит

3.07.2015 г., 8:41 ч.

Поезия

447 0 3

С моята съдба сме квит– поравно

си делим морета, океани

и земи, достигнати отдавна,

пътищата, вече извървяни.

Взела е и много ми е дала,

без да търси други адресати.

С мене е и днес на терминала,

но не бърза, знам, да ме изпрати.

Чувството познато ме застига...

Стана тъй изменчив този свят,

в който нещо малко недостига–

бъдещото връщане назад!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.