14 feb 2010, 15:20

С надежда за...

853 0 0

И пак под алкохолните пари

си спомням за отминили дни, 

и плача самотна, защото

много далече си ти.

Как искам сърцето ти бурно

в мойте ръце да държа

и силно устните ти да целуна

- защото страшно ми липсваш, 

другарю в живота ми земен.

Но съдбата ни тъй отреди, 

разделени да бъдеме двама

- за да спечелим за бъдните дни.

Старостта неизбежно ни гони, 

но ще дойдат и хубави дни,

когато със тебе прегърнати, 

ще си спомняме за отминали години...

С надежда за бъдеще светло, 

на целия свят по света, 

ще седиме на пейката бяла, 

под слънчеви топли лъчи.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...