Feb 14, 2010, 3:20 PM

С надежда за...

  Poetry » Love
851 0 0

И пак под алкохолните пари

си спомням за отминили дни, 

и плача самотна, защото

много далече си ти.

Как искам сърцето ти бурно

в мойте ръце да държа

и силно устните ти да целуна

- защото страшно ми липсваш, 

другарю в живота ми земен.

Но съдбата ни тъй отреди, 

разделени да бъдеме двама

- за да спечелим за бъдните дни.

Старостта неизбежно ни гони, 

но ще дойдат и хубави дни,

когато със тебе прегърнати, 

ще си спомняме за отминали години...

С надежда за бъдеще светло, 

на целия свят по света, 

ще седиме на пейката бяла, 

под слънчеви топли лъчи.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....