С надежда за...
852
0
0
И пак под алкохолните пари
си спомням за отминили дни,
и плача самотна, защото
много далече си ти.
Как искам сърцето ти бурно
в мойте ръце да държа
и силно устните ти да целуна
- защото страшно ми липсваш,
другарю в живота ми земен.
Но съдбата ни тъй отреди,
разделени да бъдеме двама
- за да спечелим за бъдните дни.
Старостта неизбежно ни гони,
но ще дойдат и хубави дни,
когато със тебе прегърнати,
ще си спомняме за отминали години...
С надежда за бъдеще светло,
на целия свят по света,
ще седиме на пейката бяла,
под слънчеви топли лъчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Александрова Всички права запазени
