14 февр. 2010 г., 15:20

С надежда за...

854 0 0

И пак под алкохолните пари

си спомням за отминили дни, 

и плача самотна, защото

много далече си ти.

Как искам сърцето ти бурно

в мойте ръце да държа

и силно устните ти да целуна

- защото страшно ми липсваш, 

другарю в живота ми земен.

Но съдбата ни тъй отреди, 

разделени да бъдеме двама

- за да спечелим за бъдните дни.

Старостта неизбежно ни гони, 

но ще дойдат и хубави дни,

когато със тебе прегърнати, 

ще си спомняме за отминали години...

С надежда за бъдеще светло, 

на целия свят по света, 

ще седиме на пейката бяла, 

под слънчеви топли лъчи.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...