elenasim1 (Елeна) elenasim1 (Елeна)
1 178
30 dic 2011, 20:02

С отронен къс болката ще взема...

  Poesía
932 0 19

За кой ли път през прохода ще мина?

Престой в света, сърцето ми изстина.

Година, век духът ми не подмина,

не съм човек, а острието в гилотина.

 

Изгарям в пламък, кръвта ми - вряща лава,

прахът от жарава изстива бавно в камък...

Боли, но тлея, дарявайки сияние,

дали ще живея, остава си незнание...

 

Погледни ме! Сърцето си стопли,

аз всичко мога да поема.

Разбери ме! Аз съм животът в твоите гърди,

с отронен къс болката ще взема...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0