elenasim1 (Елeна) elenasim1 (Елeна)
1 178
Dec 30, 2011, 8:02 PM

С отронен къс болката ще взема...

  Poetry
925 0 19

За кой ли път през прохода ще мина?

Престой в света, сърцето ми изстина.

Година, век духът ми не подмина,

не съм човек, а острието в гилотина.

 

Изгарям в пламък, кръвта ми - вряща лава,

прахът от жарава изстива бавно в камък...

Боли, но тлея, дарявайки сияние,

дали ще живея, остава си незнание...

 

Погледни ме! Сърцето си стопли,

аз всичко мога да поема.

Разбери ме! Аз съм животът в твоите гърди,

с отронен къс болката ще взема...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0