С поглед зелен ме повика
Тя със поглед зелен ме повика,
сред шума на китари и смях
и тогава до радост разбрах,
че не е любовта многолика.
Да не бъда обичан бях свикнал
и събираха чувствата прах,
но сред шум на китари и смях,
тя със поглед зелен ме повика.
Беше цъфнало стръкче иглика,
сред шума на китари и смях,
а пък аз за момент онемях,
щом със поглед зелен ме повика.
... и потъвах под сребърни струни
в две очи като морски лагуни...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
