3 окт. 2013 г., 21:27

С поглед зелен ме повика 

  Поэзия
625 0 6

Тя със поглед зелен ме повика,
сред шума на китари и смях
и тогава до радост разбрах,
че не е любовта многолика.

Да не бъда обичан бях свикнал
и събираха чувствата прах,
но сред шум на китари и смях,
тя със поглед зелен ме повика.

Беше цъфнало стръкче иглика,
сред шума на китари и смях,
а пък аз за момент онемях,
щом със поглед зелен ме повика.

... и потъвах под сребърни струни
в две очи като морски лагуни...

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??