Тя със поглед зелен ме повика,
сред шума на китари и смях
и тогава до радост разбрах,
че не е любовта многолика.
Да не бъда обичан бях свикнал
и събираха чувствата прах,
но сред шум на китари и смях,
тя със поглед зелен ме повика.
Беше цъфнало стръкче иглика,
сред шума на китари и смях,
а пък аз за момент онемях,
щом със поглед зелен ме повика.
... и потъвах под сребърни струни
в две очи като морски лагуни...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
