С пулса на нощта

21 feb 2021, 22:17

Poesía » Otra

277 1 2

Щом тихо в мен душата плаче
с една нестихваща тъга,
глава изправям аз и крача
с въздишка скрита през деня.

А в притъмняла късна вечер
аз се прибирам у дома,
но няма никой тука вече…
Ще пиша стихове – кога

по-слънчеви или пък тъжни
със ромон вънка на дъжда,
но стиховете са ми нужни.
Те идват с пулса на нощта.

Тя ме покрива с наметало
с блестящи сребърни звезди,
за сън очите ми затваря -
до сутринта при мен ще бди.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.