С пулса на нощта
Щом тихо в мен душата плаче
с една нестихваща тъга,
глава изправям аз и крача
с въздишка скрита през деня.
А в притъмняла късна вечер
аз се прибирам у дома,
но няма никой тука вече…
Ще пиша стихове – кога
по-слънчеви или пък тъжни
със ромон вънка на дъжда,
но стиховете са ми нужни.
Те идват с пулса на нощта.
Тя ме покрива с наметало
с блестящи сребърни звезди,
за сън очите ми затваря -
до сутринта при мен ще бди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
