С пулса на нощта

21.02.2021 г., 22:17 ч.

Поезия » Друга

265 1 2

Щом тихо в мен душата плаче
с една нестихваща тъга,
глава изправям аз и крача
с въздишка скрита през деня.

А в притъмняла късна вечер
аз се прибирам у дома,
но няма никой тука вече…
Ще пиша стихове – кога

по-слънчеви или пък тъжни
със ромон вънка на дъжда,
но стиховете са ми нужни.
Те идват с пулса на нощта.

Тя ме покрива с наметало
с блестящи сребърни звезди,
за сън очите ми затваря -
до сутринта при мен ще бди.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.