1 may 2010, 17:42

С теб и без теб

1.5K 0 23
Живот ни се дава,
любов ни се случва:
какво с тях да правим
къде да научим?

Ти толкова даде!
Нима искам всичко?
Аз правя да страдаш,
а тебе обичам.   Но радост аз нося, в мен обич ликува: не  зная да прося, ни зло да сънувам!
Не крий мойте стъпки,
това е ужасно!
Наш беше светът и защо  става тясно?

Любимата аз съм, със всичко  го  казваш,
но в сън се унасяш до нейната пазва.

Не, няма да свикна:
за нея си огън! Но даже и в мисъл аз няма  да  мога

дома ти да срина
за миг до основи,
от  тези  руини
да вдигам с теб нов дом.

Живот ни се  дава,
любов ни се случва.
Какво с тях да правим
къде да научим?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мъдър стих. Докосна ме, а това наистина е много важно! Поздрав!
  • Я, колко много гости съм си имала!!!!Благодаря на всеки от вас !Трудно ми е да кажа нещо друго сега,но когато ви посещавам ,аз оставям коментар!Хубава събота и неделя!!!
  • Мълчи ми се след този стих... Но поне едно: БРАВО!!! просто съм длъжна да напиша!
  • Дом лесно се "срива до основи", но защо "ти", а не "ми"?
    Това е трагическият въпрос, от който бяга лирическата ти героиня.
    А, ако този т.нар. дом се окаже ХРАМ, тогава и него ли ще срине до
    основи?...
    Много въпроси задава страхотната ти творба, Яна.
    И е любопитно, че ги задава от толкова екстравертна позиция.
    Надявам се, че това не е кредото и на самия автор...

    Бъди !!!
  • Съчетанието между тежък проблем и лек, игрив ритъм придава особен чар на тези стихове! Прочетох ги на един дъх. Благодаря!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...