С теб и без теб
любов ни се случва:
какво с тях да правим
къде да научим?
Ти толкова даде!
Нима искам всичко?
Аз правя да страдаш,
а тебе обичам. Но радост аз нося, в мен обич ликува: не зная да прося, ни зло да сънувам!
Не крий мойте стъпки,
това е ужасно!
Наш беше светът и защо става тясно?
Любимата аз съм, със всичко го казваш,
но в сън се унасяш до нейната пазва.
Не, няма да свикна:
за нея си огън! Но даже и в мисъл аз няма да мога
дома ти да срина
за миг до основи,
от тези руини
да вдигам с теб нов дом.
Живот ни се дава,
любов ни се случва.
Какво с тях да правим
къде да научим?
© Цонка Петрова All rights reserved.