1.05.2010 г., 17:42

С теб и без теб

1.5K 0 23
Живот ни се дава,
любов ни се случва:
какво с тях да правим
къде да научим?

Ти толкова даде!
Нима искам всичко?
Аз правя да страдаш,
а тебе обичам.   Но радост аз нося, в мен обич ликува: не  зная да прося, ни зло да сънувам!
Не крий мойте стъпки,
това е ужасно!
Наш беше светът и защо  става тясно?

Любимата аз съм, със всичко  го  казваш,
но в сън се унасяш до нейната пазва.

Не, няма да свикна:
за нея си огън! Но даже и в мисъл аз няма  да  мога

дома ти да срина
за миг до основи,
от  тези  руини
да вдигам с теб нов дом.

Живот ни се  дава,
любов ни се случва.
Какво с тях да правим
къде да научим?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдър стих. Докосна ме, а това наистина е много важно! Поздрав!
  • Я, колко много гости съм си имала!!!!Благодаря на всеки от вас !Трудно ми е да кажа нещо друго сега,но когато ви посещавам ,аз оставям коментар!Хубава събота и неделя!!!
  • Мълчи ми се след този стих... Но поне едно: БРАВО!!! просто съм длъжна да напиша!
  • Дом лесно се "срива до основи", но защо "ти", а не "ми"?
    Това е трагическият въпрос, от който бяга лирическата ти героиня.
    А, ако този т.нар. дом се окаже ХРАМ, тогава и него ли ще срине до
    основи?...
    Много въпроси задава страхотната ти творба, Яна.
    И е любопитно, че ги задава от толкова екстравертна позиция.
    Надявам се, че това не е кредото и на самия автор...

    Бъди !!!
  • Съчетанието между тежък проблем и лек, игрив ритъм придава особен чар на тези стихове! Прочетох ги на един дъх. Благодаря!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...