С топли спомени
С усмивка слънцето погали
на кутрето малката главица.
Подухна вятър и подкани
в полет шарената птица.
Седнала на прага баба,
стиска нежно моите ръце.
Тъй се радва и подскача,
сякаш тя е палаво дете.
Ставай, Петре, да играем,
че на лятото се вижда края.
Щом натрупа сняг до прага,
баба у дома стои си, знаеш!
Ти не се страхувай, бабо,
щом люта зима е навън.
Топъл шал да имам само
и шейна, до оня пън.
С топли спомени за лято
в преспите ще скачам аз.
Ти ще гледаш как се мятам
и как забавно е у нас!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
