11 oct 2006, 0:23  

Сам 

  Poesía
625 0 8

Аз пак съм сам и в полумрака

на улицата, тъпча с крак.

Нощта е моя – тя, ме чака...

Прескачам скърцащия праг.

 

Изпадам в шеметна омая –

в прозореца бледней луна...

Пропадам... Накъде –

не зная... Жена-луна,

луна-жена...

 

И пак съм сам.

И пак вървя.

Нощта е моя.

Но, не чака

една жена,

съвсем сама –

едно сърце

във мрака.

 

06.02.1986 г.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??