Oct 11, 2006, 12:23 AM  

Сам 

  Poetry
624 0 8

Аз пак съм сам и в полумрака

на улицата, тъпча с крак.

Нощта е моя – тя, ме чака...

Прескачам скърцащия праг.

 

Изпадам в шеметна омая –

в прозореца бледней луна...

Пропадам... Накъде –

не зная... Жена-луна,

луна-жена...

 

И пак съм сам.

И пак вървя.

Нощта е моя.

Но, не чака

една жена,

съвсем сама –

едно сърце

във мрака.

 

06.02.1986 г.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??