Аз пак съм сам и в полумрака
на улицата, тъпча с крак.
Нощта е моя – тя, ме чака...
Прескачам скърцащия праг.
Изпадам в шеметна омая –
в прозореца бледней луна...
Пропадам... Накъде –
не зная... Жена-луна,
луна-жена...
И пак съм сам.
И пак вървя.
Нощта е моя.
Но, не чака
една жена,
съвсем сама –
едно сърце
във мрака.
06.02.1986 г.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
