Сам

Поэзия

809 0 8

Аз пак съм сам и в полумрака

на улицата, тъпча с крак.

Нощта е моя – тя, ме чака...

Прескачам скърцащия праг.

Изпадам в шеметна омая –

в прозореца бледней луна...

Пропадам... Накъде –

не зная... Жена-луна,

луна-жена...

И пак съм сам.

И пак вървя.

Нощта е моя.

Но, не чака

една жена,

съвсем сама –

едно сърце

във мрака.

06.02.1986 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Хареса ми!

2006-10-12T12:12:16+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Подрав, Краси! Стихът те е много хубав!

2006-10-12T02:02:13+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много е хубаво, Краси!!! Поздрави!!!

2006-10-11T18:15:32+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Браво!
Поздравления!

2006-10-11T13:34:08+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Благодаря за вниманието!
Писателче! И на теб благодаря, че ме цитираш! След като съм го написал, значи искам да го прочетат и останалите. А ти си майстор на автоголовете! По-красноречиво не мога да ти определя характера, но се чудя идиот ли си станал в последствие или си се родил така, увреден генетично!

2006-10-11T12:18:22+03:00