11.10.2006 г., 0:23 ч.  

Сам 

  Поезия
583 0 8

Аз пак съм сам и в полумрака

на улицата, тъпча с крак.

Нощта е моя – тя, ме чака...

Прескачам скърцащия праг.

 

Изпадам в шеметна омая –

в прозореца бледней луна...

Пропадам... Накъде –

не зная... Жена-луна,

луна-жена...

 

И пак съм сам.

И пак вървя.

Нощта е моя.

Но, не чака

една жена,

съвсем сама –

едно сърце

във мрака.

 

06.02.1986 г.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??