Мълча и е тихо около мен.
Не извършвам дейности,
спи ми се.
Започвам
да разсъждавам и размишлявам
в дълбочина
от историите ми до сега
и какво се очаква да бъде.
Разглеждам моментите
от възможните страни
да съм наясно с всичко.
Истината
с чиста вода
да се наплиска,
за да се облекчи
от натоварването самота.
И добротата
с бели цветове
да е облечена,
и да ухае на споменa
от незабравимата ни първа среща.
Новият ми свят
се откри тогава
и мечтаех си
за емоционални вълнения,
гласове,
радващи се само от
топлите погледи
и думите,
прегръщащи свободата
с всеотдайната доброта,
с едно лице
и настроения цветни
и богати
на време заедно с тебе
или колкото повече,
толкова най-добре.
Но да танцуват
и да се насълзяват
чувствата ни от щастие
и да знаем, че се обичаме,
без да се замисляме.
Не ми показваш това,
което ми се иска
да ми показваше!!!
За Пламен
Г.Ф.Т
© Георги Табаков Todos los derechos reservados
и да се насълзяват
чувствата ни от щастие
и да знаем, че се обичаме,
без да се замисляме."
Не знам защо. Може би заради себе си, но това е за мен най - прекрасният ти стих!