18.06.2010 г., 14:07

Сам със себе си

1.5K 0 7

Мълча и е тихо около мен.

Не извършвам дейности,

спи ми се.

Започвам

да разсъждавам и размишлявам

в дълбочина

от историите ми до сега

и какво се очаква да бъде.

Разглеждам моментите

от възможните страни

да съм наясно с всичко.

Истината

с чиста вода

да се наплиска,

за да се облекчи

от натоварването самота.

И добротата

с бели цветове

да е облечена,

и да ухае на споменa

от незабравимата ни първа среща.

Новият ми свят

се откри тогава

и мечтаех си 

за емоционални вълнения,

гласове,

радващи се само от 

топлите погледи

и думите,

прегръщащи свободата

с всеотдайната доброта,

с едно лице

и настроения цветни

и богати

на време заедно с тебе

или колкото повече,

толкова най-добре.

Но да танцуват

и да се насълзяват

чувствата ни от щастие

и да знаем, че се обичаме,

без да се замисляме.

Не ми показваш това,

което ми се иска

да ми показваше!!!

                                                                         

                                                                                   За Пламен

                                                                                                                Г.Ф.Т

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Табаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Но да танцуват

    и да се насълзяват

    чувствата ни от щастие

    и да знаем, че се обичаме,

    без да се замисляме."
    Не знам защо. Може би заради себе си, но това е за мен най - прекрасният ти стих!
  • Поздравления за успеха! Зарядът ти ще стигне до 100 години, но да не е самота!
  • Някак различно... И хубаво! Малко се обърках (за мене е нормално)! Поздравления!
  • Прекрасен стих !
    По добре да си сам със себе си ,
    отколкото да си с друг /а /,
    и пак да се чувстваш сам !
    Успех !
  • Спомени, носталгия и вяра в доброто, цветово подсилени емоции...Харесва ми! Здравей!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...