Jun 18, 2010, 2:07 PM

Сам със себе си

  Poetry » Love
1.5K 0 7

Мълча и е тихо около мен.

Не извършвам дейности,

спи ми се.

Започвам

да разсъждавам и размишлявам

в дълбочина

от историите ми до сега

и какво се очаква да бъде.

Разглеждам моментите

от възможните страни

да съм наясно с всичко.

Истината

с чиста вода

да се наплиска,

за да се облекчи

от натоварването самота.

И добротата

с бели цветове

да е облечена,

и да ухае на споменa

от незабравимата ни първа среща.

Новият ми свят

се откри тогава

и мечтаех си 

за емоционални вълнения,

гласове,

радващи се само от 

топлите погледи

и думите,

прегръщащи свободата

с всеотдайната доброта,

с едно лице

и настроения цветни

и богати

на време заедно с тебе

или колкото повече,

толкова най-добре.

Но да танцуват

и да се насълзяват

чувствата ни от щастие

и да знаем, че се обичаме,

без да се замисляме.

Не ми показваш това,

което ми се иска

да ми показваше!!!

                                                                         

                                                                                   За Пламен

                                                                                                                Г.Ф.Т

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Табаков All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Но да танцуват

    и да се насълзяват

    чувствата ни от щастие

    и да знаем, че се обичаме,

    без да се замисляме."
    Не знам защо. Може би заради себе си, но това е за мен най - прекрасният ти стих!
  • Поздравления за успеха! Зарядът ти ще стигне до 100 години, но да не е самота!
  • Някак различно... И хубаво! Малко се обърках (за мене е нормално)! Поздравления!
  • Прекрасен стих !
    По добре да си сам със себе си ,
    отколкото да си с друг /а /,
    и пак да се чувстваш сам !
    Успех !
  • Спомени, носталгия и вяра в доброто, цветово подсилени емоции...Харесва ми! Здравей!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...