18 июн. 2010 г., 14:07

Сам със себе си

1.5K 0 7

Мълча и е тихо около мен.

Не извършвам дейности,

спи ми се.

Започвам

да разсъждавам и размишлявам

в дълбочина

от историите ми до сега

и какво се очаква да бъде.

Разглеждам моментите

от възможните страни

да съм наясно с всичко.

Истината

с чиста вода

да се наплиска,

за да се облекчи

от натоварването самота.

И добротата

с бели цветове

да е облечена,

и да ухае на споменa

от незабравимата ни първа среща.

Новият ми свят

се откри тогава

и мечтаех си 

за емоционални вълнения,

гласове,

радващи се само от 

топлите погледи

и думите,

прегръщащи свободата

с всеотдайната доброта,

с едно лице

и настроения цветни

и богати

на време заедно с тебе

или колкото повече,

толкова най-добре.

Но да танцуват

и да се насълзяват

чувствата ни от щастие

и да знаем, че се обичаме,

без да се замисляме.

Не ми показваш това,

което ми се иска

да ми показваше!!!

                                                                         

                                                                                   За Пламен

                                                                                                                Г.Ф.Т

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Табаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Но да танцуват

    и да се насълзяват

    чувствата ни от щастие

    и да знаем, че се обичаме,

    без да се замисляме."
    Не знам защо. Може би заради себе си, но това е за мен най - прекрасният ти стих!
  • Поздравления за успеха! Зарядът ти ще стигне до 100 години, но да не е самота!
  • Някак различно... И хубаво! Малко се обърках (за мене е нормално)! Поздравления!
  • Прекрасен стих !
    По добре да си сам със себе си ,
    отколкото да си с друг /а /,
    и пак да се чувстваш сам !
    Успех !
  • Спомени, носталгия и вяра в доброто, цветово подсилени емоции...Харесва ми! Здравей!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...