30 dic 2008, 15:29

Сама

  Poesía » Otra
804 0 1
Оставам тук, сама, под светещите лампи.
Чакам отговор от теб и... да, оставам тук.
Оставам тук, сама, да чакам... тук... сама...

Звуците отекват в празнотата,
размиват се в безбрежна топлина.
И мислите за теб... остават в мен, сами...

Спомени във мен изплуват,
спомените топлят мойто същество.
А надеждата сама залязва в самотна празна стая... тук... сама...

Чакам да ме хванеш под ръка,
чакам теб да ме спасиш от мислите ми твои,
чакам пак да ме погледнеш и надалече да ме отведеш... там... със теб...

Но чакането е напразно, знам
И мислите и те са кухи, но друго нищо нямам аз...
Не, имам - имам светлините на нощта, и това да съм обречена на самота... тук... без теб... сама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели ИзбериСи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...