Сама

Оставам тук, сама, под светещите лампи.
Чакам отговор от теб и... да, оставам тук.
Оставам тук, сама, да чакам... тук... сама...

Звуците отекват в празнотата,
размиват се в безбрежна топлина.
И мислите за теб... остават в мен, сами...

Спомени във мен изплуват,
спомените топлят мойто същество.
А надеждата сама залязва в самотна празна стая... тук... сама...

Чакам да ме хванеш под ръка,
чакам теб да ме спасиш от мислите ми твои,
чакам пак да ме погледнеш и надалече да ме отведеш... там... със теб...

Но чакането е напразно, знам
И мислите и те са кухи, но друго нищо нямам аз...
Не, имам - имам светлините на нощта, и това да съм обречена на самота... тук... без теб... сама...