30.12.2008 г., 15:29

Сама

795 0 1
Оставам тук, сама, под светещите лампи.
Чакам отговор от теб и... да, оставам тук.
Оставам тук, сама, да чакам... тук... сама...

Звуците отекват в празнотата,
размиват се в безбрежна топлина.
И мислите за теб... остават в мен, сами...

Спомени във мен изплуват,
спомените топлят мойто същество.
А надеждата сама залязва в самотна празна стая... тук... сама...

Чакам да ме хванеш под ръка,
чакам теб да ме спасиш от мислите ми твои,
чакам пак да ме погледнеш и надалече да ме отведеш... там... със теб...

Но чакането е напразно, знам
И мислите и те са кухи, но друго нищо нямам аз...
Не, имам - имам светлините на нощта, и това да съм обречена на самота... тук... без теб... сама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели ИзбериСи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...