Dec 30, 2008, 3:29 PM

Сама

  Poetry » Other
806 0 1
Оставам тук, сама, под светещите лампи.
Чакам отговор от теб и... да, оставам тук.
Оставам тук, сама, да чакам... тук... сама...

Звуците отекват в празнотата,
размиват се в безбрежна топлина.
И мислите за теб... остават в мен, сами...

Спомени във мен изплуват,
спомените топлят мойто същество.
А надеждата сама залязва в самотна празна стая... тук... сама...

Чакам да ме хванеш под ръка,
чакам теб да ме спасиш от мислите ми твои,
чакам пак да ме погледнеш и надалече да ме отведеш... там... със теб...

Но чакането е напразно, знам
И мислите и те са кухи, но друго нищо нямам аз...
Не, имам - имам светлините на нощта, и това да съм обречена на самота... тук... без теб... сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели ИзбериСи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....