Ами сега накъде?
Кой път да поема?
Който и да избера,
ще е потънал в самота.
Оставяш ме сама
плодовете на срама ти да бера,
нежелана, но
все пак обичаща.
Не искам така да живея,
не искам срама и тъгата
да са с мене до края,
това не е животът, за който копнея.
Не мога да мръдна,
не мога да дишам,
ще викам, ще плача,
ще моля ако трябва,
но моля те върни ми живота,
ще се опитам достойно
да го изживея.
© Виктория Михайлова Todos los derechos reservados