Ами сега накъде?
Кой път да поема?
Който и да избера,
ще е потънал в самота.
Оставяш ме сама
плодовете на срама ти да бера,
нежелана, но
все пак обичаща.
Не искам така да живея,
не искам срама и тъгата
да са с мене до края,
това не е животът, за който копнея.
Не мога да мръдна,
не мога да дишам,
ще викам, ще плача,
ще моля ако трябва,
но моля те върни ми живота,
ще се опитам достойно
да го изживея.
© Виктория Михайлова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
