Ами сега накъде?
Кой път да поема?
Който и да избера,
ще е потънал в самота.
Оставяш ме сама
плодовете на срама ти да бера,
нежелана, но
все пак обичаща.
Не искам така да живея,
не искам срама и тъгата
да са с мене до края,
това не е животът, за който копнея.
Не мога да мръдна,
не мога да дишам,
ще викам, ще плача,
ще моля ако трябва,
но моля те върни ми живота,
ще се опитам достойно
да го изживея.
© Виктория Михайлова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
