Ами сега накъде?
Кой път да поема?
Който и да избера,
ще е потънал в самота.
Оставяш ме сама
плодовете на срама ти да бера,
нежелана, но
все пак обичаща.
Не искам така да живея,
не искам срама и тъгата
да са с мене до края,
това не е животът, за който копнея.
Не мога да мръдна,
не мога да дишам,
ще викам, ще плача,
ще моля ако трябва,
но моля те върни ми живота,
ще се опитам достойно
да го изживея.
© Виктория Михайлова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
