23 апр. 2009 г., 23:33

Сама

644 1 1

Ами сега накъде?

Кой път да поема?

Който и да избера,

ще е потънал в самота.

 

Оставяш ме сама

плодовете на срама ти да бера,

нежелана, но

все пак обичаща.

 

Не искам така да живея,

не искам срама и тъгата

да са с мене до края,

това не е животът, за който копнея.

 

Не мога да мръдна,

не мога да дишам,

ще викам, ще плача,

ще моля ако трябва,

но моля те върни ми живота,

ще се опитам достойно

да го изживея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "това не е животът, за който копнея." - този стих ми особено хареса... поздравления!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...