23 апр. 2009 г., 23:33

Сама

640 1 1

Ами сега накъде?

Кой път да поема?

Който и да избера,

ще е потънал в самота.

 

Оставяш ме сама

плодовете на срама ти да бера,

нежелана, но

все пак обичаща.

 

Не искам така да живея,

не искам срама и тъгата

да са с мене до края,

това не е животът, за който копнея.

 

Не мога да мръдна,

не мога да дишам,

ще викам, ще плача,

ще моля ако трябва,

но моля те върни ми живота,

ще се опитам достойно

да го изживея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "това не е животът, за който копнея." - този стих ми особено хареса... поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...