Сама
Ами сега накъде?
Кой път да поема?
Който и да избера,
ще е потънал в самота.
Оставяш ме сама
плодовете на срама ти да бера,
нежелана, но
все пак обичаща.
Не искам така да живея,
не искам срама и тъгата
да са с мене до края,
това не е животът, за който копнея.
Не мога да мръдна,
не мога да дишам,
ще викам, ще плача,
ще моля ако трябва,
но моля те върни ми живота,
ще се опитам достойно
да го изживея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Михайлова Всички права запазени
