"Сама"

3 abr 2007, 12:08

Poesía

682 0 3

Колко е тежко сега, защото пак съм сама.

Няма го вече момчето, което обичам,

момчето, в което тъй силно се вричах.

Слънцето изгрява, а в мен тъгата пак остава.

Настъпи ли нощта, тъгата става още по-голяма.

Всеки един миг без него е сив, мрачен и пуст.

Всяка вечер, когато съм сама,

си мисля за теб, момче, и се питам с тъга,

дали ще дойдеш ти при мене.

Питам и нощта, къде си ти сега,

защо те няма да стоплиш моята душа.

Душата ми страда за тебе,

сърцето се разкъсва от болка.

И седя сега самотна, и си мисля, че където и да отида,

винаги всичко ще води към тебе - момчето на моите мечти...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

zveri_merry (Соня )

2007-12-11T13:56:24+02:00

еи Ради никога не съм се съмнявала в стиховете ти още в даскалото помниш ли?????Радвам се че свързахме
MOJSEI (Валери Рибаров)

2007-04-03T21:51:32+03:00

Текстът добре описва определен тип преживяване. Добре дошла!
Сия (Сия Банкина)

2007-04-03T16:46:56+03:00

Ой,миличката ми тя....прегръщам те,приятелски....но съм сигурна,че ще срешнеш по силна и истинска любов....желая ти го от сърце