Колко е тежко сега, защото пак съм сама.
Няма го вече момчето, което обичам,
момчето, в което тъй силно се вричах.
Слънцето изгрява, а в мен тъгата пак остава.
Настъпи ли нощта, тъгата става още по-голяма.
Всеки един миг без него е сив, мрачен и пуст.
Всяка вечер, когато съм сама,
си мисля за теб, момче, и се питам с тъга,
дали ще дойдеш ти при мене.
Питам и нощта, къде си ти сега,
защо те няма да стоплиш моята душа.
Душата ми страда за тебе, ...