3.04.2007 г., 12:08

"Сама"

1K 0 3
Колко е тежко сега, защото пак съм сама. Няма го вече момчето, което обичам, момчето, в което тъй  силно се вричах. Слънцето изгрява, а в мен тъгата пак остава. Настъпи ли нощта, тъгата става още по-голяма. Всеки един миг без него е сив, мрачен и пуст. Всяка вечер, когато съм сама, си мисля за теб, момче, и се питам с тъга, дали ще дойдеш ти при мене. Питам и нощта, къде си ти сега, защо те няма да стоплиш моята душа. Душата ми страда за тебе, сърцето се разкъсва  от болка. И седя сега самотна, и си мисля, че където и да отида,  винаги всичко ще води към тебе - момчето на моите мечти... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Благоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • еи Ради никога не съм се съмнявала в стиховете ти още в даскалото помниш ли?????Радвам се че свързахме
  • Текстът добре описва определен тип преживяване. Добре дошла!
  • Ой,миличката ми тя....прегръщам те,приятелски....но съм сигурна,че ще срешнеш по силна и истинска любов....желая ти го от сърце

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...