"Сама"
Колко е тежко сега, защото пак съм сама. Няма го вече момчето, което обичам, момчето, в което тъй силно се вричах. Слънцето изгрява, а в мен тъгата пак остава. Настъпи ли нощта, тъгата става още по-голяма. Всеки един миг без него е сив, мрачен и пуст. Всяка вечер, когато съм сама, си мисля за теб, момче, и се питам с тъга, дали ще дойдеш ти при мене. Питам и нощта, къде си ти сега, защо те няма да стоплиш моята душа. Душата ми страда за тебе, сърцето се разкъсва от болка. И седя сега самотна, и си мисля, че където и да отида, винаги всичко ще води към тебе - момчето на моите мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Благоева Всички права запазени
