Сама

11 may 2008, 8:14

Poesía » Versos blancos

1033 0 4

Сама съм в свойта самота,

и няма път, по който да вървя!

Изгубих се във тъмнината,

обгърна ме студенината.

И сега - сама,

на никой непотребна,

ми се иска да изчезна!

В нищото да се изгубя

и повече да не се събудя!

И слънцето няма да изгрее вече над мен

и повече не ще озари моя ден.

Защото аз сама съм в тишината,

в сивотата и студенината.

И така ще е и занапред!

Ех, живот, проклет, проклет!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anity_91 (Анета Боянова)

2008-11-03T15:38:34+02:00

При мен е всекидневно за съжаление!Благодаря ти!!!
marmalad4e (Анет Мирчева)

2008-11-02T18:12:40+02:00

Звучи ми много познато...често изпадам в състояния като това...Браво за стиха, хареса ми!!!Продължавай в същия дух!
anity_91 (Анета Боянова)

2008-09-05T12:11:30+03:00

благодаря ти!!!
Ананаска (Нина Миндова)

2008-09-02T13:52:03+03:00

Браво!Гледай по-оптимистично! Сигурна съм, че има много хора, които държат на теб или скоро ще има!