anity_91 (Анета Боянова)
40 20
11.05.2008 г., 8:14 ч.

Сама 

  Поезия » Бели стихове
957 0 4

Сама съм в свойта самота,

и няма път, по който да вървя!

Изгубих се във тъмнината,

обгърна ме студенината.

И сега - сама,

на никой непотребна,

ми се иска да изчезна!

В нищото да се изгубя

и повече да не се събудя!

И слънцето няма да изгрее вече над мен

и повече не ще озари моя ден.

Защото аз сама съм в тишината,

в сивотата и студенината.

И така ще е и занапред!

Ех, живот, проклет, проклет!

© Анета Боянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??