Сама
Сама съм в свойта самота,
и няма път, по който да вървя!
Изгубих се във тъмнината,
обгърна ме студенината.
И сега - сама,
на никой непотребна,
ми се иска да изчезна!
В нищото да се изгубя
и повече да не се събудя!
И слънцето няма да изгрее вече над мен
и повече не ще озари моя ден.
Защото аз сама съм в тишината,
в сивотата и студенината.
И така ще е и занапред!
Ех, живот, проклет, проклет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Боянова Всички права запазени
