Сама съм в свойта самота,
и няма път, по който да вървя!
Изгубих се във тъмнината,
обгърна ме студенината.
И сега - сама,
на никой непотребна,
ми се иска да изчезна!
В нищото да се изгубя
и повече да не се събудя!
И слънцето няма да изгрее вече над мен
и повече не ще озари моя ден.
Защото аз сама съм в тишината,
в сивотата и студенината.
И така ще е и занапред!
Ех, живот, проклет, проклет!
© Анета Боянова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
