May 11, 2008, 8:14 AM

Сама 

  Poetry » White poetry
1025 0 4

Сама съм в свойта самота,

и няма път, по който да вървя!

Изгубих се във тъмнината,

обгърна ме студенината.

И сега - сама,

на никой непотребна,

ми се иска да изчезна!

В нищото да се изгубя

и повече да не се събудя!

И слънцето няма да изгрее вече над мен

и повече не ще озари моя ден.

Защото аз сама съм в тишината,

в сивотата и студенината.

И така ще е и занапред!

Ех, живот, проклет, проклет!

© Анета Боянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??