Сама съм в свойта самота,
и няма път, по който да вървя!
Изгубих се във тъмнината,
обгърна ме студенината.
И сега - сама,
на никой непотребна,
ми се иска да изчезна!
В нищото да се изгубя
и повече да не се събудя!
И слънцето няма да изгрее вече над мен
и повече не ще озари моя ден.
Защото аз сама съм в тишината,
в сивотата и студенината.
И така ще е и занапред!
Ех, живот, проклет, проклет!
© Анета Боянова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
